„Домът е там, където е сърцето“
– в планина, гора, край море, дори сред развалини… стига да има обич и поне една закачалка за фотоапаратите. Това беше идеята на следсватбената ни фотосесия.
Със съпруга ми Иван Чохаджиев, който също е сватбен фотограф, решихме да се снимаме сами – с дистанционно и статив, както и един друг.
Фотосесията в ден след сватбата е добър начин да направите вълнуващи кадри на интересно място, особено ако в самия ден сте имали натоварен график или лошо време.
В деня на нашето подписване и църковен ритуал в София се изсипа проливен дъжд. А искахме да запазим в красиви снимки моментите на истинско щастие, когато си лекомислен и безгрижен, понесен на вятърните крила на любовта. И също толкова млад и красив, колкото в деня на сватбата – за доказателство пред наследниците след години.
Локации
За фотосесията в ден след сватбата избрахме Северното Черноморие – самотен плаж близо до Балчик, Камен бряг и нос Калиакра.
Реквизит и сюжет
В духа на традицията, която повелява да има „нещо старо, нещо ново, нещо назаем и нещо синьо”, аксесоарите за фотосесията включват канапе – нещо ново, закачалка и ретро фотоапарат – нещо старо, както и нещо назаем – красив сватбен воал.
Все пак, за да не е прекалено сладникаво – другата сюжетна линия върви по оста чувство за хумор. Както стана дума, за уютния дом е необходима поне една закачалка за фотоапаратите. Удобна и за други цели – в случай на нужда от дисциплина.
Напълно в духа на „trash the dress“ фотосесиите, който предполага младоженците да се забавляват и да влязат в необичайни роли, разиграхме и сватбен сюжет на тема: „Да тръгна или да остана?…Should I stay or should I go“. За да стане като с възгласа „Горчиво!“ при младоженските наздравици. Идеята е „горчивото“ да остане само в сватбеното вино, а занапред да има само сладки моменти в семейния живот.
Омагьосаният дворец от приказките
По пътя към морето нашият колега и приятел Николай Колев ни направи няколко кадъра и в Габрово. Една от локациите, които ни предложи, беше изоставена сграда в местността Клисурката в южната промишлена зона на града.
Оказа се, че историята на тази постройка е доста интересна – поради престъпна немарливост, както и много други архитектурни шедьоври в страната, сградата вече се превръща в опасна развалина*. Въпреки тъжната си съдба, все още е много красива. Обрасла с бръшлян и треви, е като от омагьосана приказка, повече от подходяща за сватбени снимки в стил trash the dress.
Снимките от следсватбената ни фотосесия заслужено намират място в красива сватбена фотокнига, която с удоволствие показваме на приятели и гости.
* Големият български индустриалец и благодетел Пенчо Семов, наричан българския Рокфелер, подарява на Габрово архитектурното съкровище с идеята да се превърне в дом за възрастни хора. Волята на дарителя обаче не е изпълнена заради „народната власт“, която през 1947 г. конфискува предприятията, имотите и средствата, събирани през целия му живот. В момента постройката е в активите на здравното министерство, но не се поддържа и използва, както много други – повече по темата прочетете ТУК).
