Христо Шопов е един от най-обичаните български актьори. Звездата му изгрява в образа на Иван от култовия филм “Вчера” (1988) и е все така ярка десетилетия по-късно. Аз имах възможността да снимам Христо Шопов по време на сериала “Дървото на живота” (2013). И в спектакъла „Всичко или нищо“. И да му взема интервю за lifebites.bg. Тук публикувам цитати от разговора ни и малко снимки.
ДЪРВОТО НА ЖИВОТА
“Дървото на живота” е един от най-стойностните проекти, в които съм участвал. Една от причините е добрият сценарий. То е различно от всичко друго, което е правено в България като качество, продукция, актьори.
Йордан Вълчев от „Дървото на живота“ е най-положителният образ, който съм играл. Но има хора, които не го харесват и показват анонимен хейт. Хора, скрити зад фалшиви имена и никове, застанали пред клавиатурата, пишат, защото им е скучно. Но когато някой търси внимание на чужд гръб, винаги трябва да бъде готов, че случайно може да срещне обекта на своите нападки на улицата. Тогава би се почувствал неловко. Едва ли би бил толкова остроумен и смел.
АКТЬОР В БЪЛГАРИЯ
За един актьор е много трудно да се бори на друга почва, освен на родна. Единици са случаите, в които някой е успял да направи нещо по-значимо навън. Актьорът си тежи на мястото. Въпреки това има моменти, в които съжалявам, че не емигрирах. Но ако го бях направил, не знам дали щеше да има неща, които ми се случиха тук.
Понякога се оказва, че това, което е за теб, те намира по някакъв начин.
Ако бях заминал, нямаше да ми се случи ролята на Пилат Понтийски във филма “Страстите Христови” (2004) с режисьор Мел Гибсън.
ДА ИЗБЕРЕШ СВОБОДАТА
В България е трудно за всяка професия. Аз съм свободен, не съм на заплата повече от 20 години и съм поел отговорност да се справям. Имаше тежки години, в които нямаше никакви ангажименти. Но стоейки на заплата в театър – около 700 лв., се превръщаш в служител на една държавна институция и това в голяма степен се разминава с професията.
Отиваш на работа, виждаш на таблото разпечатано разпределение, на което пише, че ти играеш еди-кой си храст. И приключваш. Отиваш и започваш да играеш този храст. В театъра няма само главни роли. Вероятно трябва да преглътнеш няколко храста и като видиш, че нищо друго не ти се предлага в това учреждение, да избереш свободата.
Аз пътувам с два частни проекта – „Догодина по същото време“, “Всичко или нищо” и е трудно, сблъсквам се с ужасяващи неща, но.. справяме се! Актьорската професия до голяма степен е това – стоиш и чакаш да ти звънне телефонът. Това е част от професията, да се научиш да чакаш. Лошото е, че понякога само чакаш, това е рискът, който човек поема, когато избира да бъде свободен.
ОТ “ВЧЕРА” ДО ДНЕС
Имах доста буйна младост, в онези години правех по-големи глупости. Сега се опитвам да не обиждам хората и да бъда честен пред себе си. Едва ли съм помъдрял, но съм по-улегнал. Винаги ми е било смешно като чуя някой да казва, че не съжалява за нищо, че ако може отново да изживее живота си ще го изживее по същия начин. Казвам си: “Господи, какво чувство за непогрешимост!” Аз бих променил много неща.
ФОТОГРАФИЯТА – ЛЮБИМО ХОБИ
Обичам да снимам сгради и природа. Харесвам стрийт фотографията – открадвам си моменти, докато се разхождам по улиците. Приятно ми е да снимам архитектурата в Италия, обожавам Рим. В София почти нищо не е останало, навсякъде има желязо и стъкло. Всички тези хубави стари сгради, които събориха – това е абсолютен вандализъм. Руши се историята на този град.
Цялото ми интервю с Христо Шопов:
Един от последните проекти на Христо Шопов е „Тест“ в „Сълза смях“. Излиза на сцената заедно с племенника си Асен Мутафчиев и двамата се подлагат на тест за човечност и ценности. Още къде и кога може да гледате Христо Шопов в киното и театъра – вижте на официалния му сайт www.hristoshopov.com
Текст и снимки: Татяна Чохаджиева