Избрах „Сърце в очите“ за мото на фотографската си работа, защото то най-добре описва отношението ми към хората, които застават пред обектива. За да създадеш добри снимки, не е достатъчно само да виждаш — трябва да съпреживееш момента, да почувстваш човека отсреща, да разбереш неговата емоция. Вярвам, че добрата фотография започва с емпатия – с човечност, преди всичко друго.
Фотографът като хуманист
Мотото ми е вдъхновено от фоторепортерите-хуманисти, които след Втората световна война ни завещаха удивителни визуални разкази за човешкото достойнство. Това течение във фотографията възниква в Париж през 30-те години и поетът Филип Супо го описва така: „сърце в очите“ (coeur dans les yeux). Наричат го още „поетичен реализъм“, защото не просто показва, а разказва за човека и връзката му със света – нежно, с разбиране, с обич.
След войната тази чувствителност става етика. Любов, детство, улицата, семейството, работата, игрите – това са темите на фотографите-хуманисти. Те се сливат с атмосферата на мястото и времето, живеят в него, дишат го, и така улавят моменти, които се превръщат в икони. Фотографията им не е просто документ – тя е памет, чувство, разказ.
Моят любим вдъхновител – Робер Доано
Един от най-ярките представители на това течение и мой любимец е Робер Доано (1912–1994). Неговите снимки носят аромата на парижките предградия, шепнат за младата любов, за детската радост, за уюта на ежедневието.
Той казва:
„Ако създаваш образи, не говори, не пиши, не се анализирай, не отговаряй на никакви въпроси. Да внушаваш – значи да създаваш. Ако описваш – разрушаваш.“
Оставил е над 450 000 фотографии – свят, видян с нежност и уважение. Дори е снимал сватби – не с поза, а с история.
Моята мисия
Вдъхновена от тези велики разказвачи, се стремя да откривам необикновеното в обикновеното. Да опозная хората, с които работя. Да съхраня с внимание и уважение техните специални моменти.
За мен е малък празник, когато успея да разкажа в снимки историята на влюбени в сватбения им ден, да уловя магията на светото кръщение, да покажа топлината на едно семейство, или индивидуалната светлина на човек пред камерата.
Сърцето ми е в очите ми, когато снимам.
Ще се радвам да се срещнем, да работим заедно, и да се забавляваме по пътя към кадрите, които ще разказват вашата история.
