Сърце в очите

Да обикнеш модела си

Избрах „Сърце в очите“ за мото на моята фотографска работа, защото най-точно описва отношението ми към заснеманите „обекти“. За да се получат хубави снимки, трябва да съпреживееш ситуацията, да обикнеш човека отсреща, да се поставиш на неговото място, да изпиташ неговата емоция. Вярвам, че хората на изкуството са преди всичко чувствителни и емоционални личности, а след това – талантливи, образовани или натрупали практика професионалисти.

Фоторепортерите хуманисти

Освен това – идеята за мотото идва от възхищението ми към фоторепортерите, които ни оставят в наследство удивителни свидетелства за света след войната. Определят ги като „фотографи хуманисти“. Хуманистичната фотография възниква в Париж през 1930 г. А френският поет и писател Филип Супо дефинира работата им като „сърце в очите“ (coeur dans les yeux). Това движение е познато още като „поетичен реализъм“ или Human Interest, защото изследва човека и връзката с неговата среда. Течението има голям подем между 1945 и 1960г., насърчено от нуждата да се преоткрие достойнството на хората след ужаса на войната. 

Фотографският език на улицата

След Втората световна война това правило става закон за талантливите фотографи-документалисти. Техните предпочитани сюжети са любовта, детството, улицата, занаятчийството, развлеченията, образованието. Най-много представители на това направление във фотографията са френски творци. Техните творби участват в символичната и морална реконструкция на Франци. Улицата е привилегировано място, където човешкото се разкрива в най-чистия си вид. Затова фотографите хуманисти се сливат с атмосферата, попиват от поезията на мястото и момента, търсят и намират там своите картини, които се превръщат в икони. Сред тях са Анри Картие-Бресон, Робер Доано, Уили Ронис.

Робер Доано

Робер Доано (Robert Doisneau 1912 – 1994) един от основоположниците на фотожурналистиката и един от най-ярките представители на движението, което днес наричаме хуманистична фотография. И един от любимите ми фотографи. Снимките му казват всичко и би било кощунство да ги анализираме – те носят аромата на парижките предградия, вълнуват ни с трепетите на младите влюбени, припомнят ни невинността на детските игри. Самият той казва: “Ако създаваш образи, не говори, не пиши, не се анализирай,  не отговаряй на никакви въпроси.  Да внушаваш – значи да създаваш. Ако описваш – разрушаваш.”

Завещал ни е 450 000 фотографии. Самият той ги класифицира по теми: вижте  част от тях ТУК. Дори се е изявявал като сватбен фотограф.

Прочетете и историята за най-изветния му кадър, която написах за mat.bg: ТУК