Пагубното въздействие на човека върху природата изследва немският документален филм “Антропоцен – епохата на човека”. Част от него е заснет в България. Аз имах честта да бъда фотограф на снимачната площадка.
Филмът в три части разглежда в исторически контекст промяната на трите основни елемента – вода, въздух, земя. Лентата с режисьор и сценарист Йенс Монат е достъпна в сайта на телевизия ZDF: Anthropozän – Das Zeitalter des Menschen
Антропоцен
Стихиите огън, вода и въздух образуват земята в продължение на милиарди години. А само за 200 години хората ги променят и разрушават до неузнаваемост. Влиянието на човека слага началото на новата геологична епоха, наречена “антропоцен”. Името ѝ дава холандският атмосферен химик и Нобелов лауреат Пол Кройцен през 2000 г.
Смята се, че антропоценът започва с края на епохата холоцен преди 11 500 години и продължава до днес. Обозначаването на новата епоха е обект на множество изследвания, дискусии и противоречия. Учените се питат: aнтропоценът задължително ли е бедствие – екологична катастрофа, край на човечеството; има ли добър сценарий, в който човекът и природата имат общо бъдеще?
„Сега, с идването на антропоцена, за първи път глетчерът, костенурката, винената мушица, гинко билобата и дъждовният червей усещат с такава сила, че нещо в човешкото време се е сменило. Ние сме апокалипсисът на света. В този смисъл и собственият апокалипсис. Каква ирония – антропоценът, първата ера, кръстена на човека, най-верoятно ще се окаже и последна за него.“
Времеубежище, Георги Господинов
Пластмасата
Една от основните характеристики на антропоцена е пластмасата. Новият “елемент” е станал част от кората на Земята, превръщайки се в геоложки маркер в последния земен пласт. Произведената днес пластмасова бутилка за безалкохолни напитки например ще бъде тук и след 500 години. Попадналите под земята пластмаси вероятно ще се вкаменят и ще оставят послание за милиони години в бъдещето.
Нашите реки и морета са пълни с пластмаса. Учените по света търсят иновативни технологии за решаване на проблема – от по-добри методи за разделяне на отпадъците, до бактерии, които са програмирани да „ядат“ пластмаса.
Нарастване на населението
Човешкото въздействие върху света е станало много по-очевидно през последните 150 години, защото размерът на населението се е учетворил до почти 7 милиарда души.
„Моделът на растеж на човешката популация през XX в. е свойствен по-скоро за бактерии, отколкото за примати“ – пише биологът Е. О. Уилсън. Той е изчислил, че човешката биомаса вече е около сто пъти по-голяма в сравнение с който и да било друг вид едри животни, крачили някога по Земята.
През 2050 г. на земята ще живеят около десет милиарда души. Изхранването им ще бъде едно от големите предизвикателства на бъдещето. Защото само около една осма от земната повърхност може да се използва за земеделие.
ВОДА
Поради високата ни консумация на въглища и нефт, дъждът става киселинен и разрушава почвата, моретата, океаните. Днес 850 000 язовира се използват за производство на електроенергия по целия свят. Това обаче нарушава важни функции на водата в природата – като естествената пясъчна защита на бреговете и плажовете.
През юли 1342 г. постоянните валежи доведоха до опустошителни наводнения в Централна Европа. Топлинна вълна е изсушила почвата толкова много, че не може да поеме дъждовната вода.
ВЪЗДУХ
Предизвиканите от човека климатични промени се ускоряват значително след Втората световна война. Огънят се превръща в двигател на цивилизацията и една от най-важните характеристики на Антропоцена. Всеки път, когато дърва, въглища, нефт или природен газ се изгарят, се получава въглероден диоксид. Тъй като отразява топлината, излъчена от земята, газът създава така наречения парников ефект. Днес в атмосферата има много повече въглероден диоксид, отколкото през последните три милиона години.
На 27 август 1859 г. Едуин Дрейк отваря първия американски нефтен кладенец близо до град Титусвил, Пенсилвания.
ЗЕМЯ
В САЩ революционизират земеделието на огромни площи с тежки машини, изкуствено напояване и целенасочена употреба на химикали. В Китай преди хиляди години хората започват да преобразяват света, като изграждат хиляди оризови тераси. Дори викингите, заселили Исландия през ІХ век, експлоатират горите по същия начин, както жителите на Централна Европа. В късното средновековие в Германия има по-малко горски територии, отколкото днес. Незащитените райони ерозират от вятър и дъжд.
Добрата новина е, че в световен мащаб се работи по екологични стратегии за изхранването на десетте милиарда души, които ще живеят на земята до средата на века. Строят се слънчеви електроцентрали. Мисли се как с новаторски технологии човечеството да оцелее, без да вреди на природата.
Това дава основание за надежда. Тъй като проблемите, причинени от хората, могат да бъдат решени само от хората – това също е характеристика на антропоцена.
основен източник: ZDF
Текст и снимки: Татяна Чохаджиева