Антропоцен – епохата на човека

Пагубното въздействие на човека върху природата изследва немският документален филм “Антропоцен – епохата на човека”. Част от него е заснет в България. Аз имах честта да присъствам като фотограф на снимачната площадка.

Филмът разглежда в исторически контекст промяната на трите основни елемента – вода, въздух, земя. Лентата с режисьор Йенс Монат е достъпна в сайта на телевизия ZDF от март 2020 г., скоро ще има и субтитри на английски език.

Антропоцен

Стихиите огън, вода и въздух образуват земята в продължение на милиарди години. А само за 200 години хората ги променят и разрушават до неузнаваемост.

Влиянието на човека слага началото на новата геологична епоха, наречена “антропоцен”. Името ѝ дава холандският атмосферен химик и Нобелов лауреат Пол Крутцен през 2000 г. Смята се, че антропоценът започва с края на епохата холоцен преди 11 500 години и продължава до днес.

Обозначаването на новата епоха е обект на множество изследвания, дискусии и противоречия. Учените се питат: aнтропоценът задължително ли е бедствие – екологична катастрофа и край на човечеството или същестува добър сценарий, в който човекът и природата имат общо бъдеще.

Пластмасата

Една от основните характеристики на антропоцена е пластмасата. Новият “елемент” е станал част от кората на Земята, превръщайки се в геоложки маркер в последния земен пласт. Произведената днес пластмасова бутилка за безалкохолни напитки например ще бъде тук и след 500 години. Попадналите под земята пластмаси вероятно ще се вкаменят и ще оставят послание за милиони години в бъдещето.

Почти неразрушимият материал може да се намери навсякъде по нашата планета. Учените по света търсят иновативни технологии за решаване на проблема като по-добри методи за разделяне на отпадъците и бактерии, програмирани да „ядат“ пластмаса.

Нарастване на населението

 Човешкото въздействие върху света е станало много по-очевидно през последните 150 години, защото размерът на населението се е учетворил до почти 7 милиарда души. „Моделът на растеж на човешката популация през XX в. е свойствен по-скоро за бактерии, отколкото за примати“ – пише биологът Е. О. Уилсън.

През 2050 г. на земята ще живеят около десет милиарда души. Изхранването им ще бъде едно от големите предизвикателства на бъдещето. Защото само около една осма от земната повърхност може да се използва за земеделие.

Anthropozän – Das Zeitalter des Menschen, ZDF, 2020

Сценаристи: Йенс Монат, Хайке Шмит, Режисьор: Йенс Монат

ВОДА

Водата е един от най-универсалните елементи на земята. Поради високата ни консумация на въглища и нефт обаче, дъждът става киселинен, което разрушава почвата, моретата, океаните.

Днес приемаме водоснабдяването за даденост. Но питейната вода на много места става оскъдна. 850 000 язовира се използват за производство на електроенергия по целия свят. Потоците и реките непрекъснато транспортират пясък в морето и така осигуряват естествена защита на бреговете и плажовете. Поради язовирите обаче блокираме пясъка все по-често, докато го демонтираме за собствените си сгради. Резултатът: пясъкът изтича.

ВЪЗДУХ

Епизодът „Въздух“ се върти около дългата история на човешките промени в земната атмосфера. 

Делът на въглеродния диоксид в атмосферата днес е по-висок, отколкото през последните три милиона години – резултат от векове на използване на изкопаеми горива от човека. 

ЗЕМЯ

Хората революционизират земеделието: на огромни площи, с тежки машини, изкуствено напояване и целенасочена употреба на химикали. Но това започва отдавна. Дори викингите, заселили Исландия през ІХ век, експлоатират горите по същия начин, както жителите на Централна Европа. 

Сериозно въздействие оказва и миграцията на растенията. Изобретението на малки подвижни оранжерии от англичанина Натаниел Уорд в началото на 19 в. дава възможност за превоз на разсад през океана с кораб. Така чайните растения стигат до Индия и каучуковите дървета до Азия, а с тях и безброй невидими пътници: микроби, паразити, насекоми и други животни, които променят коренно екосистемите по света.

Развръзката

Човечеството вече е предприело безброй стъпки, за да подобри ситуацията. И филмът показва много от тях: световни проекти за залесяване, възобновяеми енергийни източници и нови начини за избягване на отпадъците. Според авторите има надежда и Антропоценът няма да стане последната епоха за хората.


Още малко кадри: