Татяна Чохаджиева е завършила телевизионна журналистика в СУ „Св. Климент Охридски“ със специализация във Висшето училище по журналистика в Лил, Франция. 10 години работи като репортер, редактор, водещ на новини и публицистични предавания в различни медии като ББТ, ПРО.Бг, ТВ+, Нова телевизия, България он ер. От 2014 г. работи като фотограф на свободна практика.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Получих първото си възнаграждение, когато бях на 14 години – след като спечелих литературен конкурс на печатно издание за авторски разказ. Спомням си, че с парите си купих трилогия на Андерсеновите приказки. Интересен факт е, че настоящата ми професия – фотограф на свободна практика – наскоро ме отведе да снимам сватба в Копенхаген и посетих пристанището Нихавн – мястото, където Андерсен е написал някои от най-известните си приказки.
Първото ми работно място беше университетското радио Алма Матер, където започнах да работя още в първи курс, предимно като репортер и водещ на новините. Там бях на хонорар. А първият път, когато ме назначиха на трудов договор, беше в Балкан българска телевизия (ББТ), където започнах като стажант и продължих работа като репортер, редактор и водещ на новините.
Каква е ролята на семейството и приятелите върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите им?
Много съм благодарна на родителите и приятелите си, че винаги са ме подкрепяли. Особено когато се чудех дали да поема несигурния път на свободната практика. В същото време съм на мнение, че човек трябва да поема отговорност за собствените си избори.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Следвай сърцето си. Ако нещо ти подсказва, че не си на точното място, вслушай се в интуицията си, открий своя “икигай”. Според японската култура икигай е пресечната точка между нашите талант, страст, призвание; това, което ще ни носи доходи и това, което по някакъв начин е от полза за обществото.
Отново от японската култура е философията, че винаги трябва да даваш най-доброто от себе си в своята работа, да се потопиш в настоящия момент и да работиш така, сякаш всеки път ти е за първи път. Рутината, която в западната култура се счита за нещо отегчително, японците приемат като възможност за самоусъвършенстване. Тази идея е представена брилянтно във филма на Вим Вендерс “Перфектни дни” (2023). Описан е животът на чистач на тоалетни в Токио, който върши работата си с такова достойнство, прецизност и отдаденост, че тя изглежда като истинско изкуство.
Друг важен съвет, който бих дала, е да сверявате часовника си, но да не се сравнявате прекалено с конкурентите от вашата ниша, защото “сравнението е убиец на радостта”. Открийте и развивайте вашата автентичност, уникалните си черти, вашия собствен глас. Рано или късно те ще бъдат оценени.
И бих завършила с цитат от любима книга – “451 градуса по Фаренхайт” от Рей Бредбъри:
“Няма значение какво правиш, стига само с докосването си да можеш да превърнеш едно нещо в нещо, което не е било преди, в нещо ново, което ще прилича на теб, след като отдръпнеш ръцете си. Именно в докосването се крие разликата между човека, който само коси полянката и истинския градинар. От косача няма да има следа, градинарят ще остане там цял живот.“
снимки: Татяна Чохаджиева