Със сигурност сте виждали тази снимка икона. Символ на романтиката, любовта и свободата. Икона, която може би е отнела живота на своя създател.
Началото
Годината е 1950-та. Денят: 12-ти юни. На тази дата американското списание “Лайф” публикува серия от снимки на младежи, които се целуват сред забързаните улици на Париж. Авторът на фотографиите е Робер Доано (1912 – 1994) – един от основоположниците на фотожурналистиката и на хуманистичната фотография. На тази дата великият фотограф все още не знае какво ще му коства публикацията – световна слава, много главоболия и пари, а може би дори смъртта му.
гласи провокативното заглавие на публикацията в списание “Лайф” от 12.06.1950. В текста се обяснява как противно на всяко благоприличие, характерно за други столици, френските младежи не търсят закътани паркове или пусти улици, за да изразят любовта си, а се целуват дори в час пик пред одобрителните погледи на полицаите.
Славата
Една от снимките в тази поредица придобива неочаквана известност. 36 години по-късно, през 1986 г., млад издател предлага да я публикува отново под формата на постер. Доано се колебаел, но в крайна сметка се съгласил. Успехът бил мигновен. Били пуснати 410 000 копия на плаката и се разпродали като топъл хляб. Може би защото всички внезапно осъзнали стойността на метафората, заложена в снимата. Париж и всеобщата представа за него в един кадър – град на романтиката, на любовта и свободата.
Процесът
Точно по това време Доано е призован в съда. Двамата влюбени от снимката – Жан и Дениз Лаверн, решили да поискат дял от печалбите и заявили, че са снимани без позволение, за което трябва да получат заслужено обезщетение.
Процесът принудил Доано да признае истината – кадърът не бил съвсем репортажен. В действителност друга двойка позирала специално за снимката срещу заплащане от 500 франка. Това били Франсоаз Делбар и Жак Карто – двама влюбени начинаещи актьори, които Доано видял да се целуват в едно кафене. Отишъл при тях и ги попитал дали биха искали да повторят целувката на улицата за един фоторепортаж, който трябвало да публикува.
Франсоаз потвърдила думите му пред съда: „Нямахме нищо против да повторим за камерата, та ние се целувахме през цялото време. А господин Доано беше толкова мил, усмихнат и предразполагащ. Държахме се, както обикновено, а той просто снимаше„, казва Франсоаз пред съда и дори показва номериран принт с подпис и печат, който получила веднага след снимките като подарък от фотографа. С това разкритие Робер спечелил делото срещу Лаверн.
В наши дни
Години по-късно една от двете му дъщери Анет разказва пред френските медии, че Доано е бил изключително фин и чувствителен човек и буквално е умрял от мъка. „Спечелихме делото за „Целувката“, но баща ми беше дълбоко шокиран. Той откри един нов за него свят на безскрупулност и цинизъм, а това го нарани дълбоко. „Целувката“ съсипа последните години от живота му. Добавете това към страданията на майка ми от Алцхаймер и Паркинсон и ще разберете, че той наистина си отиде от скръб„.
Колкото до истинската двойка от снимката – те останали заедно само 9 месеца. Франсоаз продължила с кариерата си на актриса, а Жак започнал търговия с вино.
През април 2005 година Франсоаз продава оригиналния принт на снимката на аукцион за 155 000 евро на анонимен швейцарски колекционер.