Станислава Айви е писателка, журналист, режисьор и сценарист. Чест и радост е за мен, че имах възможност да я снимам и да поговоря с нея за киното, журналистиката и вдъхновението.
Стаси е автор на 4 книги: „Въображаема реалност“, „Фалшът е начин на мислене“, „Повикът на щастливата случайност“, „Като на кино“. Сценарист и режисьор на 2 филма „Знам какво направи“ “I know what you did” – криминален трилър за разследващ журналист, който е по следите на история за навлизането на италианската мафия в Източна Европа. И „Ехо“ – за последиците от социалната изолация и влиянието на коснпиративните теории по време на пандемия.
Стаси завършва международна журналистика в Лондон и курс по режисура в New York Film Academy. Работи в няколко български телевизии като репортер, водещ и автор на различни рубрики и предавания. Създава пътуващия видеоблог Cinema Confidential (Поверително от света на киното). Интервюирала е сър Антъни Хопкинс, Чарлийз Терон, Том Круз, Никол Кидман, Жулиет Бинош, Колин Фърт, Исабел Алиенде и много други известни личности.
Стаси, освен писателка, ти си страстен киноман, а според мен би могла да бъдеш и много успешен фотомодел. Всъщност си режисьор и журналист… В коя роля се чувстваш най-добре?
За добро или лошо аз съм от хората, които кипят от енергия и съответно бързо се отегчават. Затова се занимавам с много неща. Всичко, което правя, трябва да е наистина специално. Във всеки един от художествените ми герои живее частица от мен, а всяка среща от действителността оставя отпечатък върху личността ми. Така че се получава един кръговрат на енергии и вдъхновение, харесвам всичките си роли.
Четвъртата ти книга „Въображаема реалност“ е роман за риалити формат със ситуации на оцеляване, в който влизат 10 души, а целта му е да спаси телевизията. Какво те вдъхнови този път, с какви теми и герои ще срещнеш читателите си?
Темите са човешките възможности, воайорското общество, даването на втори шанс – най-вече на себе си. Книгата чака вече няколко години да види бял свят, но все нещо друго я изпреварваше. Мисля, че излиза в най-актуалния момент, когато стрийминг платформите превземат и големия, и малкия екран. Историята отново се върти около човешките истории, част от които са вдъхновени от реалността, но са силно хиперболизирани. Благодарна съм на издателство “Колибри” за подкрепата, работата ми с тях е истинско удоволствие.
Коя е твоята лична въображаема реалност, в която се изкушаваш да се потопиш?
Дигиталният свят напълно превзе живота ни и колкото и да се опитваме да не е така, всеки от нас има зависимост към нещо в мрежата. Дали да види какво се случва по света или в неговия личен фейсбук, няма значение. Изпитваме извратено удоволствие да следим теми и съдби. Както героя на Джеймс Стюарт в „Прозорец към двора“, наблюдаваме с бинокъл в чуждия прозорец. Всичко това ме провокира да създам това приключение, което си е и моята въображаема реалност, тъй като в крайна сметка аз съм създателят на този формат.
Къде можем да открием твоите книги? Доволна ли си от отзвука на критиката и читателите до момента?
Книгите ми могат да бъдат намерени онлайн и в книжарниците в България, както и в Амазон в английските си версии. Обичам да пиша книги, тъй като те са начин за мен да запазя историите си. Работя по въпроса част от тях да бъдат и филмирани.
Как се подготвяш за срещите с Музата и каква е тя, как би я описала?
При писането на книги и на сценарии музата задължително трябва да е в комбинация с дисциплината. Моята Муза е готова да ме изненада във всеки момент, понякога се появява и докато спортувам. Много е амбициозна, преминава през различни настроения и е приключенски настроена.
Ти самата чувстваш ли се като Муза, получавала ли си признание, че си нечие вдъхновение? (освен моето, когато направихме тази фотосесия 😉 )
Прекрасно е да чуеш такова нещо и аз съм винаги много благодарна, защото това е най-голямата оценка. Било то за работата ми като журналист, писател, режисьор или разказвач на истории. Прекрасно е да го чуеш и за себе си като жена, тъй като всички имаме моменти, в които забравяме, че можем да бъдем муза за обекта на желанието ни.
В пътуващия видеоблог Cinema Confidential говориш с много актьори, продуценти, режисьори, художници, които споделят с теб подробности за творческия и личния си живот. Как избираш с кого да се срещнеш? Как ги предразполагаш, имаш ли “трикове” за успешни интервюта?
Откакто се занимавам с киножурналистика, съм си говорила с много хора от индустрията и с някои от тях сме в много приятелски отношения и до днес. Избирам да потърся хора, които оставят у мен силно впечатление, неведнъж ми се е случвало да харесам някой на екрана и впоследствие да успея да се срещна с него на живо.
За мен трик за успешно интервю е да бъдеш истински, да си подготвен, разбира се, но и да имаш неподправено любопитство към личността на човека срещу теб. Всеки от нас има своята история и иска да бъде чут. Аз правя това с огромно удоволствие, смятам, че това събаря много бариери в общуването ми с тези хора. Някои от тях са огромни звезди, но винаги е прекрасно просто да седнеш да си поговориш с някого.
Коя среща със знаменитост остави най-дълбок отпечатък? Защо, какво ти разкри човекът отсреща тогава?
Имам няколко такива случая, именно поради причината, която споменах – това да си говорим нормално. Случвало ми се е да имам приятелски разговори с Кевин Спейси, с Кейт Уинслет, с Гийермо Дел Торо, с Том Хидълстън, с Чарлийз Терон. Говорили сме си за семейство, за пътувания, за трафика в Лондон. Кейт Уинслет ми оправи подгъва на роклята по време на интервюто. Всеки един от хората, които съм интервюирала, е оставил някакъв отпечатък върху мен и съм много благодарна за това.
Можеш ли да направиш обобщение след срещите си с известни личности – кое е най-важното условие, за да завършиш щастливо пътешествието към успеха и усилията ти да се възнаградят с любовта на публиката, признанието на Академията и със световна слава? Има ли рецепта за успех в шоубизнеса?
Ще цитирам моя близък приятел британския акьор Майкъл Маккел, който играе главната роля в късометражния ми филм „Знам какво направи“. Той го казва най-добре – “Рецептата за успех е късмет и контакти. Има и талант, но той по-рядко помага.” Смятам, че именно комбинацията от всичко това е причина за успеха на повечето хора на върха, с които съм се срещала. Освен това те вярват на историите, които разказват, а не правят филми само за да се наричат актьори или режисьори.
Вярно ли е, че колкото по-известен е човек, толкова по-земен и приятелски в отношенията си е? На какво се дължи това?
Абсолютно вярно е, толкова пъти съм го виждала. Според мен се дължи на самочувствието и липсата на комплекси в един успял човек. Когато си над нещата, не се държиш лошо, освен когато си истински неприятен, тогава със сигурност не работи, но много рядко съм попадала на такива хора.
Кои са режисьорите и писателите, на които се възхищаваш най-много?
Алехандро Иняриту, Гийермо Дел Торо, Дейвид Финчър, Александър Дюма, Исабел Алиенде са само шепа имена, които ми хрумват. Толкова са много…
Девет филма, които всеки трябва да гледа?
Закуска в Тифани, Обичайните заподозрени, Кръстникът, Up, Лоши момчета, Три билборда извън града, Бърдмен, Amorres Perros, Жени на ръба на нервна криза.
Любим филмов диалог?
Всичко, написано от Арън Соркин, той е цар на диалога. Продукции като “Войната на Чарли Уилсън”, “Социалната мрежа”, “Studio 60 on the Sunset Strip” са именно толкова впечатляващи заради диалога.
Интервюирала съм Соркин и никога няма да забравя как ми разказваше за начина, по който измисля диалозите си. Тръгва да шофира по магистралата и си говори сам със себе си. Звучи толкова лесно.
Философията за живот, която те спасява в тежки моменти?
“When there is a will, there is a way” или иначе казано – когато има желание, ще намериш начин. Има само едно фатално нещо в живота, така че всичко останало сме длъжни да пробваме и да живеем истински.
Интервю и снимки: Татяна Чохаджиева