Нашата сватба

сватбен фотограф

сватбена фотография

 

Със съпруга ми Иван, който също е сватбен фотограф, се снимахме сами в ден след сватбата (този тип сесия е известна като trash the dress). Избрахме Северното Черноморие –  самотен плаж близо до Балчик, Камен бряг и вятърните мелници край нос Калиакра, за да запазим в снимки моментите на истинско щастие, когато си млад, влюбен, лекомислен и безгрижен, понесен на вятърните крила на любовта.

 

Куфар, закачалка и ретро фотоапарат – това е реквизитът в нашата сватбена история на тема „Домът е там, където е сърцето“ – в планина, гора, край море, дори сред развалини. Аксесоарите са и в духа на традицията, която повелява да има „нещо старо, нещо ново, нещо назаем и нещо синьо”: кресло – нещо ново, закачалка и ретро фотоапарат – нещо старо, както и нещо назаем – красив сватбен воал от приятелка на булката (Ели, благодаря отново!).

Все пак за да не е прекалено сладникаво – другата сюжетна линия върви по оста “чувство за хумор”. За уютния дом е необходима поне една закачалка за фотоапаратите. Или за други цели – в случай на нужда от дисциплина. Напълно в духа на „trash the dress“ фотосесиите, който предполага младоженците да се забавляват и да влязат в необичайни роли, разигравхме и сюжет на тема: „Да тръгна или да остана?…Should I stay or should I go“.

В последния момент, докато пътувахме към морето, се сетихме да помолим нашия приятел и колега Ники Колев да ни направи няколко снимки в Габрово. Едно от местата, които той ни предложи, беше изоставена сграда в местността Клисурката, в южната промишлена зона на града. Поради престъпна немарливост, както и много други архитектурни шедьоври в страната, постройката вече се превръща в опасна развалина*. 

Въпреки тъжната си съдба, сградата все още е много красива. Обрасла с бръшлян и треви, е като от омагьосана приказка, повече от подходяща за сватбени снимки.

Снимките от следсватбените фотосесии заслужено намират място в красива сватбена фотокнига, която с удоволствие показваме на приятели и гости.

–––

* Големият български индустриалец и благодетел Пенчо Семов, наричан българския Рокфелер, подарява на Габрово архитектурното съкровище с идеята да се превърне в дом за възрастни хора. Волята на дарителя обаче не е изпълнена заради „народната власт“, която през 1947 г. конфискува предприятията, имотите и средствата, събирани през целия му живот. В момента постройката е в активите на здравното министерство, но не се поддържа и използва, както много други – повече по темата прочетете ТУК.