Премиера: Десет женски изневери

Премиера

Клуб „Терминал 1“ приюти първото представяне пред публика на книгата „Десет женски изневери“ с автор Катя Антонова и илюстратор Йорданка Мишева, издателство „Будлея“.

Събитието на 20.11.2018 г. беше и личен празник за мен – името ми фигурира на последната страница, тъй като съм автор на снимката на задната корица (задна, задна, но КОРИЦА!) 🙂 Част от фотосесията ни с Катя вижте ТУК. А по-надолу може да разгледате малко от снимките, които направих по време на бляскавата премиера.

Разговор за Любовта

И така… по същество! Заглавието може да ви се стори провокативно или дори скандално, но всъщност е топла покана за разговор на тема „Любов“. Може да даде доста перспективи и да помогне на не една двойка да преоткрие и преосмисли отношенията си.

Десетте жени на Катя са коренно различни една от друга. Всяка е една малка (или по-голяма) Вселена със свои възприятия за света, копнежи, проекции, очаквания и мечти. Дамите, посегнали към изневярата, са с различни професии, отговарящи в различна степен на общоприетите норми за красота, с различни възгледи за идеалния мъж и перфектната връзка. Катя не ги съди, нито ги оправдава, а се опитва да ги разбере.

Какво се чупи в отношенията, така че да спреш да виждаш своя партньор като Единствен в света? Какво те тласка към първата крачка, водеща до Изневярата? Липсата на топли жестове, на смях, на разбиране, на букет цветя, на това отсрещният човек да забележи новата ти рокля. Да забележи Теб в новата ти рокля?… Не липсва и другата гледна точка – какво би отвело един мъж към авантюра извън семейството или сериозната връзка.

Талантът да градиш образи

Докато четох книгата, плаках много. Слава Богу, доста се и посмях. Това е книга за четене насаме със себе си, с чаша вино в ръка, с малко самоирония и чувство за хумор. С готовност да се разголиш и сам да погледнеш в сърцевината си – за да се изплашиш и да избягаш или за да си простиш всички малки недостатъци и да се обикнеш отново.

Езикът на книгата е непретенциозен – без много мъдри мисли, обобщения и напътствия, просто разкази и диалози от „живия живот“. И именно затова толкова въздействащ. Език, който с лекота създава ярки образи и предизвиква бурни емоции.

Любими са ми забавните определения „секси като бълха“ и „Казваше се Митко. Като „мухльо“, но Митко“. 🙂

Любим откъс

Последният разказ определено е най-разтърсващ. Ето малък откъс от него, без да издавам напълно за какво става дума:

„Двамата не се караха много. Освен когато Мария просеше от него някакво признание, някаква тръпка, нещо, което поне да мирише на любов. Тогава той казваше:

– Аз не съм ти някой женчо, дето ще ти прави серенади.  Два апартамента съм ти осигурил. На децата бъдещето съм осигурил. Затова съм уморен. Лиготии от мен недей да чакаш!

„Лиготии“ бяха всички песни, смях и радост, за които копнееше Мария. И които сякаш смътно помнеше от един друг свой живот…“

***

Сигурна съм, че ако посегнете към книгата, ще откриете и частица от себе си. А ако не, поне ще си подарите едно много приятно преживяване.