Дървото на живота

Имах удоволствието да бъда зад кулисите с фотоапарат в ръка по време на един снимачен ден на драматичния тв сериал „Дървото на живота 2 – Яростта на унизените“ през 2013 година.

А през 2018 г. един от главните актьори Христо Шопов ми даде интервю, публикувано в онлайн изданието Lifebites.bg. Поводът беше, че сериалът тръгна и в национален ефир по Нова телевизия. Предлагам ви откъс от нашия разговор и малко от снимките, които направих:

Т.Ч. – Казваш, че „Дървото на живота“ е повече от сериал, какво е за теб?

Х. Ш.  – Може би е най-добре да се нарича проект. То е различно от всичко друго, което е правено в България като сценарий, качество, продукция, актьори. Това не беше нискобюджетен сериал и си личи. Има костюми, декори, епизодите се снимаха за повече дни. В сериалите обикновено нещата са под пара и се снима серия за два – три дни. Това не е разточителство, а е верният начин за правене на сериали.

Т.Ч. – Йордан е патриот, положителен образ, близък ли е до теб в реалността, откриваш ли общи черти?

Х. Ш.  – Не мога да кажа, че си приличаме особено. Със сигурност има допирни точки. Поставяйки се в ситуацията на героя Йордан, влагам и мои качества, но не съм чак такъв патриот и идеалист. (…) Много обичам Йордан Вълчев. Може би той е най-положителният образ, който съм игралМакар че има хора, които не го харесват (преди години съм чел коментари, сега също ми попаднаха някои). В България има страшно много хейт, който е в по-голямата си степен анонимен. Хора, скрити зад фалшиви имена и никове, застанали пред клавиатурата, пишат някакви неща – просто защото им е скучно. Има и персонален хейт – хора, които застават с имената си. Съвсем наскоро ми попадна нещо подобно, бях изкушен да вляза в диалог, но е безсмислено. Има хора, които вероятно просто се чувстват самотни и търсят внимание пишейки, коментирайки неща, от които не разбират.

Т.Ч. – Като стана дума за патриота Йордан – грях ли е да си емигрант, това предателство към родината ли е? Или в днешно време е единствената възможност за спасение, за реализация на таланта, особено за един актьор? Кое е по-добре – да остане тук да се бори за изява на родна почва или да търси възможности навън?

Х. Ш.  – За един актьор е много трудно да се бори на друга почва, освен на родна. Единици са случаите, в които някой е успял да направи нещо по-значимо навън. Актьорът според мен си тежи на мястото. Все пак има моменти, в които съжалявам, че не емигрирах. Но ако го бях направил, не знам дали щеше да има неща, които ми се случиха впоследствие, оставайки тук. Понякога се оказва, че това, което е за теб те намира по някакъв начин. Ако бях заминал, нямаше да ми се случи един филм, който ми се случи впоследствие – “Страстите Христови”. Има и съдба. Колкото и сам да си чертаеш пътя, ако няма нещо с голямо Н да те бутне, няма да ти се случат нещата.

Т.Ч. – Всички знаем или поне сме чували, че за един актьор е много трудно да намери роли в театъра и в киното в България. Какво би посъветвал актьорите, които сега завършват НАТФИЗ – как да намерят мотивация, за да не се отказват. Какво да направят, ако се чудят дали да се принизят, да играят роля, която не им по вкуса, само за да запазят работата си.

Х. Ш.  – В България е трудно. За всяка една професия е трудно. Аз съм свободен, не съм на заплата повече от 20 години и съм поел сам отговорност да се справям. Имаше тежки години, в които нямаше никакви ангажименти. Но стоейки на заплата в театър, няма да може да ти се случат нещата според мен. (…) Отиваш на работа, виждаш на таблото разпечатано разпределение, на което пише, че ти играеш еди-кой си храст. И приключваш. Отиваш и започваш да играеш този храст. В театъра няма само главни роли. Има и други роли. Понякога тази, другата роля, до тебе може и да не стигне. (…)Вероятно трябва да преглътнеш няколко храста и като видиш, че нищо друго не ти се предлага в това учреждение, да избереш да бъдеш свободен.

Цялото интервю прочететете тук:

Христо Шопов: От Вчера до днес бих променил много неща

В момента Христо Шопов играе в три спектакъла: „Човек от земята“, „Догодина по същото време, “Всичко или нищо”. Последният е по сценарий на сестрата на актьора Лиза Шопова, писан специално за него, за Лилия Маравиля и Ирини Жамбонас. Имах щастието да снимам част от репетиция на спектакъла „Всичко или нищо“. Снимки вижте в галерия на сайта ми ТУКА за актуални изяви на Христо Шопов следете сайта му http://www.hristoshopov.com.

ОЩЕ СНИМКИ ОТ СНИМАЧНАТА ПЛОЩАДКА НА „ДЪРВОТО НА ЖИВОТА“:

Дървото на живота

Режисьор: Мартин Макариев, Зорница София Попганчева; Актьори: Христо Шопов, Мария Каварджикова, Моньо Монев, Владимир Карамазов, Койна Русева, Луиза Григорова, Гергана Данданова и др.; Продуценти: Евтим Милошев, Габриел Георгиев, Любо Нейков и Иван Спасов (Dream Team Films); Сценарист: Светослав Овчаров; Mузика: Георги Стрезов.

Снимки: Татяна Чохаджиева

Статии четете в БЛОГА, а повече снимки вижте в ГАЛЕРИЯТА  и във Фейсбук страницата ми: Tatyana Photography