Възмутени от наглостта #ДАНСwithme

#ДАНСwithme

Датата е 14 юни 2013. Денят, в който направих едни от най-хубавите си репортажни снимки.

Денят, в който хиляди възмутени хора излязоха на площада, за да възразят срещу избора на Делян Пеевски за шеф на ДАНС. За да се възмутят от наглостта. За да поискат повече морал в политиката, край на задкулисните игрички и мафиотските сделки.

Въпреки оттеглянето на Пеевски от поста, протестите продължиха почти година до падането на правителството на Пламен Орешарски,

съпътствани от креативни демонстрации, затваряне на улици, символично събаряне на стени.

От днешна гледна точка обаче не можем да кажем, че нещо се е променило.

Цялата енергия, която се изля по площадите, не беше достатъчна, за да промени статуквото.

През 2017 г. граждански сдружения организираха „марш за европейско правосъдие“, за да отбележат годишнина от протестите и оцениха събитията така:

„14 – ти юни е символна дата, която не можем да подминем! Това е Денят на срама за нашата нова държавност, когато само с едно нагло олигархично назначение в ДАНС се сринаха представите ни, че демокрацията работи, а правата и свободата са ни гарантирани от закона.

Сега мафията е по-силна от всякога, овладяла е всички властови ресурси и е превърнала демокрацията в грозна карикатура, а онзи от ДАНС, когото уж изгонихме през 2013г. , във властелин на почти цялата държава“.

Протестиращият човек е красив

„Протестиращият човек е красив!“, възкликна писателят Георги Господинов, за да изрази онова особено чувство, извело протестиращите на улицата. Всъщност той преобрази предишна своя популярна мисъл: „Четящият човек е красив“. Двете определения са неразривно свързани. Но това не беше разбрано от противниците на протеста и те започнаха да сипят обвинения. Критиците веднага видяха опит за разделение на нацията и сами започнаха гневно да отделят едните от другите – това бил протестът на богатите от юни, а не на бедните от февруари, на интелигентните, на красивите. А кой щял да потърси правата на истински онеправданите?… и т.н.

Господинов отговори на своите критици спокойно и мъдро, прати ги да почетат:

„Добре е да се прави разлика между буквален и преносен смисъл. Не търсете раздяла в протеста там, където я няма. „Протестиращият човек е красив. И смислен“ не изключва никого, нито означава, че „Красивият човек е протестиращ“. И не се отнася към лукса, лифтинга и пластичната хирургия. Не така елементарно, защото това тъкмо е изключващо мислене. Красивото е и етическа категория, не просто естетическа.  Другото е Пеевски. Повече вж. у Бродски и Збигнев Херберт, „Силата на вкуса“. За силата на вкуса става дума. Ама все си мисля, че е ясно.“

Освен да се обърнат към посочените от Георги Господинов автори, критиците на протеста би трябвало да почетат и да вникнат в произведения от Оруел например. Всъщност стана ясно, че някои от застъпниците на правителството или т. нар. „контрапротестиращи“ не са прочели нито една книга в живота си и дори се гордеят с това. („Който върви по стъпките на другите, не оставя следа. Аз затова не съм прочел нито една книга”, призна след срещата с премиера Пламен Орешарски в Министерски съвет Бисер Миланов – Петното“ 09.08.2013г.)

2+2=5 е вярно, колкото Красив = Контрапротестиращ

За тези хора (непрочелите и една книга) ще остане непонятен плакатът от протеста, който гласи: 2+2=5, обяснявано от прасе с вратовръзка, символ на властта.

Във „Фермата на животните“ от Оруел демократично избраната свиня се оказва много по-голям тиранин от прогонения в името на общото благо човек. И това прасе засипва с лъжи обитателите на фермата, като всеки ден си противоречи, за да защити своите интереси. А в „1984“ хората са принуждавани да вярват в уравнението 2+2=5, без да имат право на други размишления. Ако всички вярват в лъжата, нима тя не става истина?…

Но за четящите, за протестиращите, за „красивите“ не е нужно да се обяснява. Те си обещават да не са глупави и инертни, да виждат отвъд лъжливите обяснения, да настояват за отговорно и разумно управление.

Все пак за тези, които не искат да четат, мога да препоръчам филма „Земя на слепци“ (Land of the Blind, 2006), където добре е описан механизмът на диктатурите. Там се казва: „Ако от изборите наистина зависеше нещо, щяха да са забранени“ – горчива препратка към съмненията за прозрачното провеждане на почти всички избори у нас. А и по света. Но има и една още по-тревожна реплика:

„Революцията изяжда децата си“.

Дано този път избегнем този обрат.

(утре – 22-ри октомври 2018, от 12:30 ч. пред МС в София и в големите градове на сраната предстои протест срещу вицепремиера Валери Симеонов и в подкрепа на майките на деца с увреждания)

Мои снимки бяха включени в изложба, организирана от онлайн изданието Provo.

Снимки и текст: Татяна Чохаджиева

Още статии четете в БЛОГА, а повече снимки вижте в ГАЛЕРИЯТА  и във Фейсбук страницата ми: Tatyana Photography